Ако трябваше миналата година по това време да дам отговор, сигурно бих казал твърдо да. Облаците над големите икономика бяха започнали вече да се сгъстяват и от пазарите бяха почнали да изпълзяват все по-тревожни сигнали. Никога не съм имал високо мнение за финансовите експерти на НДСВ, но ако миналата година правителството ги беше чуло, обстановката в момента щеше да е коренно различна. Защо според мен трябваше да се сключи предпазно споразумние с МВФ миналата година: най-посто казано, защото щеше да убеди инвеститорите, че държава ще направи всичко възможно да защити техните капитали, и че ще спазва разумна финансова политика (самият МВФ щеше да е гарант за това). В онзи момент България разполагаше с много стабилни публични финанси, бюджетът вървеше със сериозно преизпълнение и един допълнителен договорен резерв точно тогава щеше да успокои всички субекти на пазара. Отказат от сключване на подобно споразумение според мен беше продиктуван изцяло от политически, а не от рационални икономически подбуди. Правителството знаеше, че следващата година има избори, и избра да има по-висока финансова независимост и да може да налива огромни суми в популистки проекти и разходи с цел да увеличи подкрепата за партиите от коалицията. Едно споразумение с МВФ щеше да им върже изцяло ръцете в тази насока. Така отново финансова стабилност на страната беше пожертвана за сметка на партийни интереси. Наивно е да се смята, че наистина правителството е смятало, че нашата малка и много отворена икономика може да остане незасегната от световния финансов катаклизъм. Всъщност, ако трябва да бъдем напълно искрени, можеше и да успеят да тушират до огромна степен силата на кризата, ако не бяха изгубили по толкова явен и категоричен начин доверието на ЕС и съответно парите по отделните програми. Можеше ако и наистина огромните ресурси, които наляха в края на миналата и началото на тази година, бяха стигнали до реалната икономика, а не бяха потънали из черни каси на обръчи от фирми. Но всичко това е минало. Какво да кажем за този момент. Според мен най-правилният ход сега би бил правителството първо да ревизира целия бюджет, да ореже всички нецелесъобразни разходи, дори ако се налага да намали и някой от социалните. В момента то тръгва с огромен кредит на доверие и подобни стъпки биха били по-лесно приети от обществото. Следващата стъпка трябва да бъде максимално бързото размразяване на блокираните от ЕС средства. Трябва да бъде максимално облекчена процедурата по кандидатстване и да бъде направено максимално прозрачно оценяването на проектите. Тези пари трябва бързо да достигнат до реалния сектор. Именно те ще са онзи водещ ресурс, който държавата не може да си позволи да налее в момента в икономиката, а и когато някой друг ги е отделил не е необходимо и ние да правим отново това. Ако успеят да се справят с тези задачи в разумни срокове ще са вече в много добра позиция да подпишат едно допълнително предпазно споразумение с МВФ, което да служи като последен кризисен буфер. Защо казвам едва тогава? Защото ако започнат първо от там  това ще е възможно най-негативния сигнал към всички инвеститори: "не можем да се справим сами", а и при всички положения МВФ ще поиска тези съкращения по бюджета. По-добре е първо да се коригира самия бюджет, да се покаже на всички, че правителството знае какво прави и има смелостта да го направи. Подписването на договор за заем с МВФ в един по-късен етап вече би имал много позитивен ефект.

Според мен едно предпазно споразумение (без теглене на пари, а само готовност да са ни осигурени) само би дало сигнал, че страната ни е готова дори при по-негативно развитие на нещата.

Защото ако борда бъде атакуван, от едър пул спекуланти те биха могли да го пробият с дори с няколко стотин милиона долара. В случай на споразумение, всеки би се замислил дали да го направи.
Това е все едно да се занимаваш с бизнес. Да имаш пари, да нямаш никаква нужда от кредит но да си се договорил с някоя банка в случай, че нещата вземат лош обрат да те подкрепят.
В този случай най-вероятно ти никога няма да теглиш пари от банката, но в чекмеджето ти стои готов подписан договор, който ако желаеш ще ползваш, ако пък не желаеш няма.
Има разлика - Защото кризите се развиват изключително бързо, а преговорите по кредитната линия отнемат седмици и месеци. Точно в това време кризата може да те отнесе в дупката, а изхода от там вече ще струва 10 пъти повече пари.
Ще дам примери - Ако правителството на русия имаше подобно споразумение нямаше да се срути така колосално рублата. Те после подписаха, но вече при много по-неизгодни условия и вече ще са им нужни много повече пари. В Тайланд, Малайзия (98 година) и Аржентина (около 2000) бе същото.

Има една народна мъдрост - вържи попа, за да е мирно селото. Той може да не пали в 90 % от алкохолизма си, но има риск.
Споразумението е точно това въже, не когато попа се напие и подпали църквата да викаш цяла пожарна кола.

Лично мое мнение е, че бордът в България е непоклатим. При това покитие на паричната маса от валутните резерви на БНБ (мисля, че по последните данни е почти 150%) няма спекулант, който би решил да опита. Докато БНБ спазва основните правила, заложени в основата на валутния борд, няма никаква пряка опасност. По-скоро едно споразумение сега с МВФ ще постави автоматично страната в графата "банкрутирали", което ще доведе до повишаване на лихвените проценти на финансовия ресурс, който евентуално би трябвал на правителството в бъдеще. Освен това допълнително ще отблъсне инвеститорите, никой не иска да прави бизнес в страна, която почти е обявила фалит.