Хващам се на бас, че всеки от Вас познава поне по двама или трима души, които страдат от остра степен на хроничен мързел. Като се замисля обаче, познатите ми, които попадат в този кръг започват опасно да се множат, това особено важи за хората на 20-24 години. Преди седмица моя позната търсеше добре изглеждащо момиче, за промоция в театър, която просто да се усмихва и да раздаде на минаващите дами по едно списание. Работа точно за 5 мин. Заплащане: 25 лева на вечер, тоест за 5 мин. Знаете ли колко кандидатки имаше? Нула. Да, точно така, нито една. В същото време две от момичетата, с които говорих, седмица по-рано ми се жалваха как нямали пари да пият по дно кафе. Абсурдно, но факт. На въпроса ми, защо отказват ми измрънкаха, че работата не била сериозна, не била за тях.
Друг мой познат организира конкурс в един ученически сайт за написване на няколко произведения, като е обявил награда от 500 лева. Последния път, когато говорих с него ми спомена, че има едва 6 души, които участват. Попитах го горе долу колко време, би отнело написването на съответни материали за участие и той ми отговори, че това е работа за един уикенд. Звучи ли Ви странно?! На мен да...
За голяма част от хората трудът е загубил стойност. Те са демотивирани да работят, защото в България пари не се правят с работа, а с далавери. Започнала е една тотална деградация на основни обществени ценности. Поривът да изградиш и да постигнеш нещо, който е основния мотор на икономиката в западното общество е тотално прекършен в повечето българи. Това е толкова тъжно... Да живееш сред безлични зомбита, сред същества, а не сред личности....